На днешната дата в историята - Човечеството вижда Марс през очите на Маринър 4
Космическият уред „ Маринър 4 ” минава около Марс и прави първите близки снимки на непозната планета. Апаратът е конструиран за осъществяването на близки наблюдения на планетата и пращането им на Земята.
Практически „ Маринър 4 ” е четвъртият галактически уред от стратегия „ Маринър ” и първият направил сполучливо прехвръкване към Марс. След съвсем осеммесечно странствуване, включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 година, галактическият уред доближава Марс на 14-15 юли 1965 година
Апаратът прелита на 9846 км от планетата и прави голям брой фотоси на повърхността й. Изображенията са съхранени в лентата на борда на „ Маринър ”. В 2.19:11 ч. (по Гринуич) на 15 юли „ Маринър 4 ” минава оттатък Марс и радиосигналът прекъсва. Препращането на фотосите стартира осем часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август.
Обемът на информацията получена от задачата е 5,2 млн. байта (около 634 kB). Всички авансово замислени опити са осъществени сполучливо, като се изключи йонизационната камера/гайгеров брояч, които се провалят през февруари 1965 година и опита със сондата за премерване на плазмата, който се проваля поради щета на резистор на 6 декември 1964 година
Снимките на осеяната от кратери повърхнина и тънката атмосфера, показващи, че Марс е една релативно неактивна планета, попарват очакванията за разкриване на образован живот. Резултатите от полета водят до заключението, че в случай че на планетата има някакви форми на живот, те ще са по-малки и по-прости.
Практически „ Маринър 4 ” е четвъртият галактически уред от стратегия „ Маринър ” и първият направил сполучливо прехвръкване към Марс. След съвсем осеммесечно странствуване, включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 година, галактическият уред доближава Марс на 14-15 юли 1965 година
Апаратът прелита на 9846 км от планетата и прави голям брой фотоси на повърхността й. Изображенията са съхранени в лентата на борда на „ Маринър ”. В 2.19:11 ч. (по Гринуич) на 15 юли „ Маринър 4 ” минава оттатък Марс и радиосигналът прекъсва. Препращането на фотосите стартира осем часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август.
Обемът на информацията получена от задачата е 5,2 млн. байта (около 634 kB). Всички авансово замислени опити са осъществени сполучливо, като се изключи йонизационната камера/гайгеров брояч, които се провалят през февруари 1965 година и опита със сондата за премерване на плазмата, който се проваля поради щета на резистор на 6 декември 1964 година
Снимките на осеяната от кратери повърхнина и тънката атмосфера, показващи, че Марс е една релативно неактивна планета, попарват очакванията за разкриване на образован живот. Резултатите от полета водят до заключението, че в случай че на планетата има някакви форми на живот, те ще са по-малки и по-прости.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ